Майкъл Чорни беше една от най-противоречивите и обсъждани фигури в българския.

Майкъл Чорни беше една от най-противоречивите и обсъждани фигури в българския футбол и бизнес в края на 90-те и началото на новия век. Богат израелски бизнесмен с руски корени, той се появи в България в период на хаос, преход и липса на ясни правила — време, в което големите пари и силното влияние често вървяха ръка за ръка. Именно тогава Чорни придоби контрол над ПФК Левски София и за кратко време се превърна в символ на амбиция, разточителство и скандали.

Когато Майкъл Чорни влезе в Левски, клубът се нуждаеше от стабилност и финансиране. Той донесе и двете — поне на пръв поглед. Сериозни инвестиции, високи заплати, силни трансфери и ясна заявка за доминация в българския футбол. При неговото управление „сините“ спечелиха титли и трофеи, а Левски отново изглеждаше като фактор, с който всички трябва да се съобразяват. За феновете това беше период на надежда и самочувствие.

Извън футбола обаче Чорни живееше живот, който постоянно подхранваше слухове и легенди. Луксозни автомобили, охранявани кортежи, пищни партита и компанията на красиви жени бяха част от публичния му образ. Той се движеше сред политици, бизнесмени и влиятелни фигури, а името му често се споменаваше като пример за човек, който „дърпа конците“ зад кулисите. В онези години Чорни изглеждаше недосегаем.

С нарастването на влиянието му обаче растяха и съмненията. Българските власти започнаха да гледат на него все по-предпазливо. Появиха се обвинения, че представлява заплаха за националната сигурност — формулировка, която така и никога не беше напълно разяснена публично, но се превърна в основата на най-драматичния обрат в историята му у нас. През 2000 година Майкъл Чорни беше обявен за персона нон грата и окончателно изгонен от България.

Решението беше рязко и безкомпромисно. На Чорни беше забранено да влиза в страната, а влиянието му върху Левски приключи внезапно. Клубът изпадна в период на несигурност и преход, а феновете останаха с противоречиви чувства — от благодарност за успехите до гняв заради хаоса след неговото напускане. Самият Чорни многократно отричаше обвиненията и твърдеше, че е жертва на политически и икономически интереси.

Днес името на Майкъл Чорни продължава да предизвиква спорове. За едни той беше спасителят, който върна Левски на върха в труден момент. За други — символ на сивата зона между бизнес, политика и спорт, характерна за българския преход. Истината вероятно се намира някъде по средата.

Едно обаче е сигурно: Чорни остави дълбока следа. Неговата история е огледало на едно време, в което богатството и влиянието можеха да отворят всяка врата — докато изведнъж не се затворят всички. Животът му в България беше бърз, шумен и изпълнен с крайности, а краят му тук — внезапен и окончателен. Именно затова Майкъл Чорни остава фигура, която трудно може да бъде забравена.