„Бившият треньор на Левски Стоичо Стоев потвърди, че в деня на погребението на Гунди е видял ковчег с надпис…“

„Бившият треньор на Левски Стоичо Стоев потвърди, че в деня на погребението на Гунди е видял ковчег с надпис…

Бившият треньор на Левски Стоичо Стоев потвърди, че в деня на погребението на Гунди е видял ковчег с надпис, който завинаги се е запечатал в паметта му. Десетилетия след една от най-трагичните дати в българския футбол, думите му връщат обществото към болката, мълчанието и шока, обхванали страната след внезапната смърт на Георги Аспарухов – Гунди.
Трагедията от 30 юни 1971 година остава незаличима рана в историята на Левски и българския спорт. Смъртта на Гунди и на неговия съотборник Никола Котков в автомобилна катастрофа разтърсва не само футболните среди, но и цялото общество. За мнозина това не е просто загуба на голям футболист, а краят на една епоха, символ на чест, талант и неподправена любов към играта.
В свое откровено признание Стоичо Стоев, който по-късно оставя следа като треньор на Левски, разказва за преживяване, което и до днес не му дава покой. По думите му, денят на погребението е бил изпълнен с невиждана тъга и мълчаливо отчаяние. Хиляди хора са изпълнили улиците, а атмосферата е била тежка, почти нереална.
„Това не беше обикновено сбогуване. Беше национален траур, без да бъде официално обявен“, споделя Стоев. Той си спомня как хора от цялата страна са пристигнали в София – млади, стари, работници, студенти, деца – всички обединени от една болка.
Най-силният и ужасяващ момент за него обаче е бил гледката на ковчег с надпис, който символизирал не само смъртта на един човек, а погребението на надеждите и мечтите на поколения левскари. Стоев отказва да драматизира излишно, но признава, че написаните думи са били толкова силни, че дори днес ги помни ясно.
Според очевидци, по време на траурното шествие времето сякаш е спряло. Нямало е скандирания, нямало е викове – само тишина и сълзи. Милицията едва е успявала да удържи огромното множество, което се стичало, за да отдаде последна почит на своя идол. Това е едно от най-масовите погребения в историята на България.
Георги Аспарухов – Гунди не е бил просто футболист. Той е бил символ. Символ на честна игра, скромност и неподкупен талант. В епоха, когато спортът често е бил използван за пропаганда, Гунди е останал обичан заради човечността си. Именно затова загубата му е възприета като лична трагедия от хиляди българи.
Стоичо Стоев подчертава, че дори хора, които не са били фенове на Левски, са плакали в този ден. „Това показва какъв човек беше Гунди. Той обединяваше, а не разделяше“, казва бившият треньор.
През годините около трагедията се раждат множество митове, легенди и спекулации. Но едно остава безспорно – емоцията от онзи ден е била неподправена и истинска. За Стоев споменът за ковчега и надписа върху него остава като символ на жестоката несправедливост на съдбата.
Днес, повече от половин век по-късно, името на Гунди продължава да живее. Стадионът, паметниците, песните на феновете – всичко това доказва, че легендите не умират. Те просто преминават от терена в сърцата на хората.
Разказът на Стоичо Стоев е поредното свидетелство, че историята на Левски не е изградена само от победи и титли, а и от болка, жертви и дълбока човешка емоция. Това са спомени, които не избледняват, независимо от времето.
„Този ден ме научи, че футболът е много повече от игра“, завършва Стоев. „Той е съдба, памет и отговорност. А Гунди ще остане завинаги.“
С тези думи бившият треньор връща обществото към една истина, която често забравяме – че зад всяка легенда стои човек, а зад всяка загуба – народна болка. И докато Левски съществува, името на Георги Аспарухов ще се произнася с уважение, тъга и безсмъртие.