Сбогуването никога не е лесно, а днес е особено трудно, тъй като Божидар Искренов е…

Сбогуването никога не е лесно, а днес е особено трудно, тъй като Божидар Искренов е…

Сбогуването никога не е лесно, а днес е особено трудно, тъй като Божидар Искренов е…

Сбогуването никога не е лесно, а днес е особено трудно, тъй като Божидар Искренов – една от най-ярките фигури в историята на българския футбол и истинска икона на Левски – прави още една крачка назад от активния обществен и спортен живот. Не става дума за край, а за естествен преход – момент, в който легендите не напускат сцената напълно, а просто заемат мястото, което времето им е отредило: мястото на мъдростта, спомените и примера.

Известен с прозвището Гиби, Божидар Искренов остава завинаги символ на артистичния, свободния и красив футбол. Футболист, който не просто бележеше голове, а караше хората да се усмихват, да стават на крака и да вярват, че играта е нещо повече от резултат.

Легенда, която не се измерва само в статистика

Кариерата на Искренов в Левски София е белязана от техника, скорост и неподражаем стил. В епоха, когато футболът беше по-суров и по-малко комерсиален, Гиби беше глътка свеж въздух – крило, което играеше със сърце, но и с фантазия. Той не следваше шаблони, той ги създаваше.

За привържениците на „сините“ Божидар Искренов не е просто бивш играч. Той е спомен за детството, за първите мачове на стадиона, за радиоприемниците, за емоциите, които се помнят цял живот. И точно затова всяка новина, свързана с него, се приема лично – сякаш става дума за близък човек.

Човекът зад футболиста

През годините Искренов неведнъж е показвал, че не се страхува да бъде откровен. В своите публични изяви и в автобиографичната си книга той говори не само за успехите, но и за трудните моменти – за грешките, разочарованията и цената на славата. Това го направи още по-близък до хората.

В свят, в който легендите често са поставяни на пиедестал и превръщани в митове, Божидар Искренов остана истински. Земен. Човек, който не криеше слабостите си, но никога не се отказа от любовта си към футбола и към Левски.

Нов етап, а не край

Днешното „сбогуване“ не означава раздяла завинаги. То е по-скоро символично – оттегляне от активни ангажименти, по-рядка поява в публичното пространство и избор на по-спокоен ритъм на живот. Решение, което идва естествено с времето и което заслужава уважение.

Искренов остава част от историята на клуба и на българския футбол. Неговото място не може да бъде заето, нито забравено. Той ще продължи да бъде канен, цитиран, споменаван – защото легендите не изчезват, те просто се превръщат в разкази.

Реакциите на феновете

Социалните мрежи бързо се изпълниха с думи на благодарност и признателност. Фенове от различни поколения споделят спомени, снимки и лични истории, свързани с Гиби. Общото между всички тях е едно: уважението.

„Благодаря ти за радостта“, „Ти ме накара да обикна футбола“, „Истински левскар“ – това са само част от посланията, които показват колко дълбока е връзката между Божидар Искренов и публиката.

Наследство, което остава

Във времена на бързи новини и кратка памет, фигури като Искренов напомнят защо спортът е толкова важен. Не заради трофеите, а заради емоцията. Заради хората, които вдъхновяват.

Божидар Искренов може да се отдръпва от светлината на прожекторите, но наследството му остава – в архивите, в разказите, в сърцата на феновете. И това е най-важното.

С уважение, а не с тъга

Сбогуването никога не е лесно, но когато е изпълнено с уважение, благодарност и признание, то не е тъжно. То е достойно. Такова, каквото подхожда на една истинска легенда.

Божидар Искренов не си тръгва. Той остава – като име, като пример и като част от душата на Левски.