Някоя държавна служба някога ще се заинтересува ли от имотите на този държавен служител с една държавна заплата? Как? От къде кинти? С кои мутри е играл?….
Този въпрос отдавна виси във въздуха като тежък дим над обществото. В малките кафенета, в социалните мрежи и в ежедневните разговори хората си го задават шепнешком или с гняв: как е възможно държавен служител, който получава една заплата от бюджета, да притежава апартаменти, къщи, земи и луксозни коли? Как така официалните доходи не отговарят на видимия стандарт на живот?
Обикновеният гражданин брои стотинките до края на месеца, докато някои „скромни чиновници“ живеят като милионери. Това поражда усещането, че има два различни свята – един за народа и един за „нашите хора“. И когато разликата между тях става прекалено крещяща, логичният въпрос е: къде са институциите?
В България по закон има механизми за контрол – проверки на имуществото, декларации за доходи, антикорупционни процедури. На хартия всичко изглежда подредено. На практика обаче често виждаме тишина. Проверки се бавят, разследвания се прекратяват, а обществото остава с чувството, че „гарван гарвану око не вади“. Когато властта започне да прикрива сама себе си, доверието на хората се срива.
Въпросът „От къде кинти?“ не е просто уличен израз – той е символ на дълбоко обществено недоверие. Защото когато няма прозрачни отговори, на тяхно място идват слухове, догадки и тежки обвинения. Говори се за връзки с мутри, за схеми, за чадъри от високите етажи на властта. Дали всичко това е вярно? Може би не. Но липсата на ясни, публични проверки прави всяко съмнение възможно.
Най-опасното в тази ситуация е нормализирането на безнаказаността. Когато хората свикнат с мисълта, че „всички са маскари“, те спират да вярват в справедливостта. Това убива гражданската енергия, демотивира честните хора да се борят за промяна и оставя полето свободно за онези, които използват властта за лична изгода.
Ролята на медиите и на гражданското общество тук е ключова. Те са онези, които задават неудобните въпроси, когато институциите мълчат. Но и това не е достатъчно, ако няма реални последици. Проверка без резултат е просто театър за публиката.
Истинската промяна ще дойде тогава, когато всяка необяснима придобивка бъде разследвана до край, независимо от позицията на човека. Когато въпросът „Как? От къде кинти?“ получава ясен и доказуем отговор. И когато държавните служби престанат да се правят, че не виждат очевидното. Само тогава обществото може да започне да вярва, че законът важи за всички, а не само за тези без връзки и чадъри.
Leave a Reply