Аплодисменти за Президентството – но дали изборът на Гюров ще устои на натиска?…
Решението на Илияна Йотова да посочи Андрей Гюров като свой първи избор за служебен премиер предизвика вълна от реакции. Социалните мрежи се изпълниха с аплодисменти към Президентството – заради усещането, че този път изборът не е продиктуван от задкулисие, а от стремеж към по-независима фигура. За мнозина това бе глътка въздух в задушаващата атмосфера на политически договорки и натиск.
Но еуфорията бързо бе охладена от по-трезвия поглед: посочването е само първата стъпка. Истинската битка започва сега – в процеса по издаване на указа и най-вече при съставянето на Министерски съвет. Именно там се крият капаните. В България служебните правителства често са били поставяни под натиск – явен и не толкова явен – да правят компромиси в името на „стабилност“, която на практика се оказва стабилност на задкулисието.
В този контекст името на Делян Пеевски отново се появява като символ на влиянието, от което обществото иска да се отърси. Дори и да приемем, че изборът на Гюров е независим, въпросът остава: ще му бъде ли позволено да бъде независим и след като започне тежкото договаряне на персоналния състав на кабинета? Историята показва, че натискът не идва с фанфари, а тихо – чрез „експертни предложения“, „баланси“ и „неизбежни компромиси“.
Ключовият тест ще бъде изборът на министър на вътрешните работи. Именно МВР е институцията, която реално гарантира честността на изборния процес – от опазването на реда до противодействието на купения вот и организирания натиск върху избирателите. Без силен и независим министър на МВР, всяко обещание за честни избори остава куха декларация. Обществото помни болезнени примери от миналото, когато институциите се оказваха безсилни или съучастници в изборни нарушения.
Другият риск е времето. Седмицата на преговори за съставяне на кабинет често се превръща в седмица на задкулисни сделки. В този период натискът върху посочения кандидат за премиер е най-силен. Публичните аплодисменти могат лесно да бъдат обезсмислени от тихи отстъпки зад кулисите. Затова гражданският контрол именно сега е решаващ – не след указа, а преди него.
Аплодисментите към Президентството са разбираеми. Те показват жаждата на обществото за различен подход и за фигури, които не са обвързани с утвърдените центрове на влияние. Но истинската оценка предстои. Ще устои ли изборът на Гюров на натиска? Това ще стане ясно не от думите и първите реакции, а от имената в бъдещия кабинет и най-вече от способността му да гарантира честни избори. Дотогава аплодисментите трябва да бъдат придружени от бдителност.
Leave a Reply