🚨„Може би е благословия под прикритие“: Левски – Боримиров отново е на ръба.

„Може би е благословия под прикритие“: Левски – Боримиров отново е на ръба

В пореден напрегнат момент за „Левски“ името на Даниел Боримиров отново се оказва в центъра на вниманието. Легендата на клуба, човекът, който олицетворява „синята“ идентичност, за пореден път е поставен под съмнение – както от феновете, така и от част от футболната общественост. Ситуация, която изглежда позната, почти циклична, но този път контекстът е различен и въпросите са повече от отговорите.

След поредица от колебливи резултати и напрежение около спортно-техническото развитие на отбора, критиките към ръководството се засилиха. Боримиров, като ключова фигура в управлението и селекцията, логично се превърна в мишена. Част от привържениците смятат, че „Левски“ се нуждае от свеж подход, нови идеи и по-смели решения. Други обаче виждат в настоящата криза шанс – „благословия под прикритие“, която може да принуди клуба да се изчисти, да се стабилизира и да тръгне по по-ясен път.

Истината е, че Боримиров не за първи път попада „на ръба“. През годините той е преживял не една и две бурни вълни в „Левски“ – финансови катастрофи, управленски хаос, спортни разочарования. И въпреки това остава една от малкото константи, която носи историческа памет и приемственост. Именно това кара неговите защитници да настояват, че в моменти на нестабилност клубът не бива да се лишава от хора, които разбират дълбоко ДНК-то му.

От друга страна, съвременният футбол не търпи сантименталност. Резултатите, визията и развитието на отбора са мерилото, по което се съди всяко ръководство. Критиците на Боримиров подчертават, че „Левски“ все още търси ясна идентичност на терена, селекцията не винаги оправдава очакванията, а стратегическите цели остават неясно формулирани. За тях търпението се изчерпва и всяко колебание се възприема като доказателство за нуждата от промяна.

Самият Боримиров обаче демонстрира характер, типичен за футболист от старата школа. Без излишна показност, той продължава да защитава решенията си и да настоява, че клубът се движи в правилната посока, макар и по труден път. Според него „Левски“ трябва да гради устойчиво, без да прави резки движения, които могат да върнат отбора години назад. Именно тук се ражда тезата за „благословията под прикритие“ – кризата като инструмент за израстване.

В дългосрочен план този момент може да се окаже повратен. Или Боримиров ще успее да затвърди позициите си, доказвайки, че е човекът, който може да преведе „Левски“ през бурята, или клубът ще поеме по нов път, с всички рискове, които това носи. И в двата случая решението няма да бъде лесно, защото „Левски“ не е просто футболен отбор – той е институция, емоция и отговорност към милиони фенове.

Едно е сигурно: каквото и да се случи, този период ще остане като още една глава в сложната история на „сините“. А дали наистина става дума за благословия под прикритие, или за пропусната възможност, ще покаже само времето – най-строгият съдник във футбола.