Тъжна новина >> Тодор Батков: Всички години труд и усилия, които вложих в Левски, в крайна сметка се оказаха напразни, защото…
Думите на Тодор Батков отекнаха болезнено сред синята общност и върнаха спомени за една епоха, която завинаги ще остане част от историята на Левски. Бившият собственик на клуба, човекът, който в продължение на близо две десетилетия беше неразривно свързан със „сините“, направи изказване, което мнозина определиха като едно от най-тъжните и откровени признания, идвали от фигура, белязала модерната история на клуба.
Батков, който пое управлението на Левски в началото на новия век, беше лице на период, изпълнен както с успехи, така и с противоречия. Под негово ръководство клубът преживя едни от най-силните си години в европейските турнири, доминираше във вътрешното първенство и изгради отбор, който вдъхваше респект не само у нас, но и извън границите на България. Именно затова днешните му думи звучат толкова тежко – като равносметка, направена с болка и разочарование.
„Всички години труд и усилия, които вложих в Левски, в крайна сметка се оказаха напразни“, заяви Батков, оставяйки усещането, че зад тези думи стоят не просто емоции, а дълбоко натрупано огорчение. Според него проблемите, които клубът преживя след края на неговото управление, са обезценили много от нещата, които са били изградени с години.
По време на управлението си Тодор Батков често беше подложен на критики. Решенията му, стилът му на ръководство и публичните му изяви разделяха феновете. Въпреки това дори най-големите му критици трудно могат да отрекат, че при него Левски беше фактор – стабилен, разпознаваем и конкурентоспособен. Стадионът беше пълен, евротурнирите – реална сцена, а името на клуба се споменаваше с уважение.
След напускането му обаче Левски навлезе в период на сериозни сътресения. Финансови проблеми, чести смени на собствеността и управлението, несигурност и спад в спортно-техническо отношение доведоха до ситуация, в която клубът често се бореше не за титли, а за оцеляване. Именно този контраст между миналото и настоящето стои в основата на думите на Батков.
„Когато виждаш как това, което си градил с години, се руши или губи смисъла си, няма как да не те боли“, коментират близки до бившия собственик. По техни думи изказването му не е атака към конкретни личности, а по-скоро израз на разочарование от посоката, в която се е развил клубът след неговото оттегляне.
Реакцията сред феновете беше бурна. Социалните мрежи бързо се изпълниха с коментари – едни подкрепящи Батков и припомнящи златните години, други по-критични, напомнящи за грешките и дълговете, натрупани по време на управлението му. Общото между всички мнения обаче е усещането за тъга и носталгия по времена, когато Левски беше символ на стабилност и успех.
Мнозина привърженици виждат в думите на Батков предупреждение. Според тях историята на клуба показва колко крехък може да бъде успехът, ако не е подкрепен с дългосрочна визия и устойчив модел на управление. Те смятат, че независимо кой стои начело, Левски има нужда от ясна стратегия, финансова дисциплина и уважение към традициите си.
Самият Тодор Батков не за първи път говори открито за състоянието на клуба. В предишни свои изяви той е споделял тревогата си от липсата на приемственост и от това, че решенията често се взимат на парче, без дългосрочна перспектива. Настоящите му думи обаче звучат като окончателна равносметка – като затваряне на една страница, но и като признание, че болката остава.
Историята на Левски е изпълнена с възходи и падения, с личности, които са оставили траен отпечатък. Тодор Батков безспорно е една от тях. Независимо от различните гледни точки, той остава част от ДНК-то на клуба и от спомените на няколко поколения левскари.
Днешната „тъжна новина“ не е свързана с трагично събитие, а с нещо по-тихо, но не по-малко болезнено – осъзнаването, че усилията на един човек, колкото и големи да са били, могат да изгубят стойността си, ако не бъдат надградени и съхранени. Това е урок не само за Левски, но и за целия български футбол.
В крайна сметка думите на Батков са повод за размисъл. Те напомнят, че клуб като Левски не е просто собственост или бизнес проект, а институция с история, дух и отговорност към своите фенове. И че всяко управление, независимо кой го осъществява, ще бъде оценявано не само по моментните успехи, а по това какво оставя след себе си.
Тъжните думи на бившия собственик може и да разделят мненията, но със сигурност обединяват едно чувство – надеждата, че Левски отново ще намери пътя си и че трудът на всички, които са били част от историята му, няма да остане напразен.
Leave a Reply